Excel Property Bulgaria

Храм - паметникът "Св. Ал. Невски"

Храм - паметникът "Св. Ал. Невски" е една от най-ценните и най-значителните културни забележителности на София. Построен е в чест на руския цар Александър II, наричан "Цар Освободител" от българите, защото армията му освобождава България от Турско робство през 1878 г. Катедралата носи неговото име. Основите на храма са поставени през 1882 г., но строежът приключва едва през 1912 г. Проектът на храма е от руския арх. Помаренцев в типично неовизантийски стил, характерен за средата на 19в. в Русия. По своята характеристика храмът представлява кръстокуполна базилика с акцентирано централно кубе. Камбанарията има 12 уникални камбани, а кулата е висока цели 53 метра.

Освен уникален отвън, храм Св. Александър Невски може да ви остави безмълвни и със своя интериор. И освен огромен отвън, той е внушаващ и отвътре. За построяването му са използвани първокачествени материали - мрамори от Италия, бразилски оникс, злато, създадени са изключителни резби, които не остават незабелязани от посетителите. Мозайките с изображения на светци със сигурност ще впечатлят не само вярващите. А за последните би било изключително удоволствие да запалят свещ в тази неповторима черква.

Боянската църква

Боянската църква „Св. св. Никола и Пантелеймон“ е средновековна българска църква в софийския квартал Бояна, намиращ се в подножието на Витоша. Тя е един от културните символи на България и е включена през 1979 г. като културен паметник в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО под № 42. Филиал е на Националния исторически музей. Храмът е двуетажен. Отнася се към типа двуетажни църкви-гробници с долен етаж, предназначен за крипта (гробница) и горен за семеен параклис. Счита се за църква към извънградската резиденция на феодала от която тя е била част. Най-старият строителен период е от края на 10 век - началото на 11 век. Изобразените сцени и композиции на светци, ангели и ктиторските портрети са характерни със забележителна душевност, хуманизъм и реализъм и имат неоценима художествена и документална стойност.

Народният театър “Иван Вазов”

Народният театър “Иван Вазов” е вторият символ на столицата. Театърът е основан през 1904 г., а сградата му е била завършена през 1907 г. Построен е в стила на немския класицизъм с много елементи на модерния тогава стил сецесион. Интериорът е обновяван на два пъти - след пожара в театъра през 1923 г. и 1970-1976 г. В салона има два балкона и 850 места. Функционират две камерни сцени - едната със 150, другата с около 100 места. В театъра работят едни от най-добрите актьори и режисьори на страната, някои от които с европейска известност.

Сградата на Народното Събрание

Сградата на Народното събрание (1884, 1890, 1928) е третият кандидат за символ на града. На нейния фронтон е изписан девизът “Съединението прави силата” – ключов елемент в националния герб на Република България. Срещу сградата на Парламента е паметникът на Царя Освободител на България (1905) - руският цар Александър II. На запад от сградата на Парламента се намира Българската академия на науките, създадена през 1869 г., а на изток през градинката - Софийският университет “Св. Климент Охридски”. Това е първото висше учебно заведение в България, създадено през 1888 г. и построено през 1925 г. с лични средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви, чиито статуи красят парадния вход на университета. Недалеч от университета се намира Мавзолеят на Батенберг.

Руската църква “Св. Николай”

Руската църква “Св. Николай” се вижа отдалеч с острия си позлатен връх. Тя е строена през годините 1912-1914 от руски емигранти в България. В нея има чудесна майолика, икони в руски стил, сред които изпъква прецизното копие на иконата на св. Николай Чудотворец от Киевско-печорската лавра.

Планина Витоша

Витоша е най-посещаваната българска планина. Издига се непосредствено над София и е един от символите на нашата столица. На пръстите на едната ръка се броят големите градове в света, още по-малко столиците, които притежават такова природно богатство. Витоша е най-значимата в Планско-Завалската планинска система. С най-високия си връх - Черни връх (2290 м н.в.) тя се нарежда на 4-то място по височина сред планините на България.